Конното поло е отборен спорт на открито, който се играе на поле с големината на девет американски футболни игрища. Това го прави най-голямото игрално поле във всички организирани спортове. Целта на играта по-лесно може да се обясни, отколкото да се изпълни.
Също като при европейския футбол, целта на отборите е да вкарат топката в противниковата врата. Разликата е, че топката е по-малка, пластмасова и трябва да бъде премествана чрез удари със стикове, наподобяващи чукчета, и то докато се язди кон. Отборът вкарал повече голове печели. Играчите постоянно трябва използват тактика, следвайки стратегията на отбора, да се съобразяват с темперамента на коня, прецизно да го контролират, а когато се сблъскат, което е неминуемо в този спорт, той придобива грубостта на гладиаторска битка.
Звучи грубо, опасно и все пак този спорт е сред любимите на аристокрацията и най-вече любим на кралските фамилии. Дали заради благородството на скъпите коне, елитарността му или заради това, че е използван за тенировъчна симулация на военни действия при обучението и поддръжка на формата на армейските елитни конници от Византийската империя, чак до Кашмир. Днес, много съвременни военни колежи, например Сандхърст, го използват със същата цел.
Произходът на полото се проследява до Персия и датира от над две хилядолетия, което го прави един от най-древните спортове в света. Поради неясни записи, голяма част от ранната история на спорта е хипотезирана. Югозападните азиатци първоначално наричали играта Chaugán (като се смята, че това е и произходът на голфа, макар и да не е съвсем ясно). Първият известен публичен мач се е състоял през 600 г. от н.е. в който персите са победени от тюркмените.
По принцип този спорт е бил запазен за социалния елит в тази епоха, като племената на древна Азия се състезавали в мачове помежду си. В Шахнаме древния поет Фердоуси описва с голяма помпозност кралските турнири по поло, което допълнително подчертава аристократичните корени на играта и нейния подходящ прякор – „Спортът на царете” в историята. На древно игрище за поло, разположено по Пътя на коприната, археолозите са разчели каменна плоча с надпис „Нека другите хора играят на други неща. Кралят на игрите все още е Играта на царете. “
С помощта на монголите, поло се разпространява и в Индия и Китай, превръщайки се в национален спорт на Манипур, индийски щат, който има богат принос в историята и съхранението на полото.
След процъфтяване в Азия, в продължение на векове, поради социалната промяна през шестнадесети век поло изчезва от Персия и Афганистан. Въпреки това, играта се запазва в някои малки райони на индийската граница, като Бутан.
По време на колонизацията, англичаните често гледали манипурите да играят своя спорт и скоро се присъединили. До 1850-та се е натрупал достатъчно британски интерес и започнало сформиране на отбори. За официално име на спорта е възприета тибетската дума pulu, което означава топка, но с поангличена като „поло“.
Не след дълго, през 1874 г., правилата за поло са официално уточнени и въведени (от управителния орган, Hurlingham Polo Association). Играта придобива нов характер, наподобяващ днешните игри. По това време са разработени тренировки, конни умения, умения за владеене на топката и други качества, където уменията на целия екип стават все по-ценни.
С влизането на британските кавалерийски полкове играта става силно дисциплинирана, като често офицерите жертват атаката и организират отбранителна тактика. Играта завършваща с равенство или без резултат, се считала за голям подвиг по отношение на стратегическия разчет.
Сега, поло се е разпространило по целия свят и се играе официално в седемдесет и седем държави, а в шестнадесет професионално. То привлича много зрители и разпалва интриги в тези, които гледат. Любители на спорта са представителите на аристокрацията, индустриалците и висшето общество.
Днес, играта се играе както от лордове, така и от фермери и има покровители, вариращи от знаменитости като Томи Лий Джоунс до Короната и нейните наследници. Сред знаменитостите, играещи поло трябва да отбележим принц Хари и бъдещият престолонаследник принц Уилям, а в миналото, дори министър-председателят сър Уинстън Чърчил.
От 1900 до 1936 г. полото е олимпийски спорт, състезава се в пет олимпиади, докато не е изключено от олимпийската програма след летните игри в Берлин. През този период участват девет нации: Великобритания, Аржентина, САЩ, Испания, Мексико и Франция, като Белгия, Германия и Унгария също се състезават, но не успяват да спечелят нито един медал.
Наскоро имаше призиви за възстановяване на поло като олимпийски спорт на олимпийските игри в Лондон през 2012 г., но опитът беше до голяма степен неуспешен.
В съвремието, Аржентина доминира в света като водеща сила в поло. Британските заселници през 1870-те години вкарали играта, а тя се разпространила бързо в страната, след откриването на първите няколко клуба. В момента Аржентина е фактически Меката на поло, като най-много играчи с 10 гола (най-добрият хендикап) са родом от страната.
Ако искате да разберете повече за „играта на кралете“, може да изгледате и това видео (на английски):
