Голф правила. Когато преди 14 години за първи път се заинтересувах от играта, изпитах огромно затруднение да намеря в Интернет какви са правилата на голфа. Намирах много информация за етикета, за някое изменение на правило, но не и в какво се състои играта голф, как се играе, какви са основните правила на голфа. За това, реших да съставя кратко ръководство, което да даде базовата основа, за да може тези, които за първи път се срещат с тази благородническа игра, да я разберат.
Тези правила на голфа не могат и не претендират за изчерпателност. Първоначално шотландците са поставили първите 13 голф правила на голфа. Те са създали и общоприетите голф правила и стандарти за поведение сред участниците, което е спечелило на голфа славата на най-етичния спорт. Голф правилата се предавали от приятел на приятел, от по-опитен голфър към по-новите, а някои новобранци първо е трябвало да служат като кеди (caddie) и да носят стиковете на по-опитните, докато се научат.
Първите писани правила на голфа са били формулирани през 1744 година от Gentlemen Golfers от Лийт (сега The Honorable Company of Edinburgh Golfers). След това всеки клуб започнал да създава свои собствени голф правила, докато през 1897 година, всички водещи по онова време клубове не поканили Royal & Ancient Golf Club (R&A) да състави първите постоянни и общоприети правила на голфа. Днес Royal & Ancient и Американската голф асоциация (АГА), администрират „Правилата на голфа“ и дават заключение по всичките 34 правила, валидни за клубовете и играчите на голф по целия свят. Двете организации издават ежегодно „Решения по правилата на голфа“, а съвместният комитет се събира на всеки 4 години, за да преразгледа писаните „Правила на голфа“.
Освен писаните правила на голфа, има и неписани голф правила и те са свързани с етикета на и извън игрището. Етикетът и доброто поведение са може би толкова важна част от играта, колкото и самата игра. Той включва в себе си доброто поведение, отношение, честност на играта, външният вид на играчите, скоростта и начинът на игра, грижата за игрището и още много други неща, които ще покрием в отделна статия специално за голф етикета.
Спортът голф се практикува на голф игрище. То заема обширна площ и е проектирано и обработено много прецизно, съобразно голф правилата, като в процеса може да бъде променен релефа, подменен най-горния слой почва и покрит с тревен чим или засадени специални тревни смески. Създават се изкуствени препятствия реки, езера и т.н. бункери – изкопи пълни с пясък.
В зависимост от степента на трудност на игрището може да има от 9 или 18 дупки. Типичната игра е с 18 дупки и ако се играе на игрище с 9 дупки, може играчите да изиграят цялото игрище още веднъж, за да станат 18. Играта на 9 дупки за е по-евтина, но някой я смятат за твърде къса и неефективна, според други, в забързания съвременен начин на живот 18 дупки отнемат повече време отколкото, човек може да отдели.
За всяка дупка на голф игрището има начална точка, откъдето стартира играта. Това поле се нарича “тий” (tee ground). Самата дупка се намира в края на терена на място наречено “грийн” (green) там площта е добре заравнена, използва се различен вид трева, която винаги е съвършено окосена, на нея се правят последните, прецизни удари към дупката. Разстоянието между началната точка и грийн-а се нарича “феъруей” (fairway) и е осеяно с различни препятствия, целящи да затруднят играча.
Целта на играта е да се преминат всичките 18 дупки, като играчът премине цялото игрище и вкара топката си в 18-те дупки с възможно най-малко удари. Правилата на голфа не задават точно определено времетраене на играта, всеки играч или отбор може да се движи със собственото си темпо, но когато на игрището играят повече играчи, етикетът изисква да не се бави играта, защото следващите може вече да чакат за трасето. Ако едни играчи са по-бавни, могат да пропуснат пред тях по-бързи.
Играчите удрят топката с помощта на клъбове (или стикове), като целта е да я приближат до дупката и да я вкарат с възможно най-малко удари. В началото на всеки терен, играчите имат право да използват малко дървено или пластмасово колче “тий” (tee), което забиват в земята и върху него поставят топката, за да я улучат по-добре с клъба, да я запратят по-далече и да не наранят тревата.
По време на играта, играчите използват различни стикове за дълги и къси удари. Всеки играч сам избира вида и броя на стиковете си, като максималният им брой не трябва да надвишава 14 и трябва да използва всеки стик, който носи поне по веднъж, в противен случай голф правилата предвиждат начисляване на наказателни точки за всеки неизползван клъб.
Голф клъбовете или още наричани стикове за голф, са различни по вид, размер и наклон на главата. Има различни видове, за лява или дясна ръка, уудове (wood) и драйвъри (driver), типично използвани за дългите начални удари, айръни (irons), уеджове (weges) за дистанциите около грийна и патъри (putter) за финалните прецизни удари на грийна.
Клъбовете имат номерация, като главата на всеки е наклонена на определени градуси. Идеята е, че ако голфърът замахва и удря всеки път с една и съща сила, наклонът на главата ще накара топката да лети по-високо и по-близко, или по-косо и по-далеч и по този начин знаейки с кой стик на какво разстояние отива топката, играчът може да прецени кой да ползва.
За съжаление няма стандартни ъгли за всеки номер стик за голф, те зависят от различните производители и всеки играч, сам трябва да подбере необходимия му набор, с който да покрие различни дистанции и да вземе със себе си, в игра, само тези които са му необходими.
Едно от основните голф правила, прието на повечето голф турнири е играч да използва една и съща топка, докато не я вкара в съответната дупка. Ако топката бъде изгубена, излезе извън границите на игрището, попадне в дълбока вода и т.н., се начисляват наказателни точки (т.е. добавят се удари към резултата). Всяка възможна ситуация на игрището е описана в „Правилата на голфа“ и на част от тях ще се спрем в бъдещи статии за играта.
Всяко трасе има стандартно определен брой удари с които се минава, които се означават с думата „пар“. А сбора от паровете на всички дупки, определя трудността на цялото игрище или пара на игрището. Типичното игрище за голф с 18 дупки има пар 72 (обикновено са с четири дупки с пар 3, десет дупки с пар 4 и четири дупки с пар 5), а игрище с 9 дупки пар 3, ще е с пар 28.
Например, „1-ва дупка е пар 5“, означава, че добър голфър би трябвало да може да мине през цялото трасе до дупката с 5 удара. Ако го направи с точно 5 удара, това е „пар“. Ако го направи с един удар повече, това се нарича „буги“ (buggie), ако ударите са с два повече “double-buggie”, с три съответно „triple-buggie“ и т.н.
Естествено има и термини, когато преминете трасето с по-малко удари, отколкото е парът на съответната дупка. Ако е с един удар по-малко от пар-а, той се нарича „birdie“ (бърди/птиче).
Терминът е създаден през 1899 по време на игра на трима голфъри – Джордж Кръмп, Уилям Поултни Смит и Аб Смит. На пар 4 дупка, с първия си удар Кръмп удря птичка и стреля отново от същата позиция, вторият му удар пада на сантиметри от дупката, реално давайки му шанс с последния удар да отбележи 1 точка под пара. Другите възкликнали, че този удар е “birdie” (птичка). Скоро всички членове на клуба започнали да използват този термин. Тъй като голф клуба е в курортния град Атлантик сити и има много гости от други градове, скоро терминът се разпространил навсякъде.
Има игрища, са проектирани така, че един добър голфър да може да затвори всяка дупка с по 3 удара по топката (пар 3). Това означава, че 18-те дупки, могат да бъдат преминати с общо 54 удара.
Перфектната игра (54 удара на игрище пар 72) е често описвана като „birdie на всички 18 дупки“, макар че нито един играч не е направил такава игра на професионално състезание. През 2009, по време на Open, Марк Калкавекия, прави девет поредни “birdie”-та и с това постижение, чупи рекорда на PGA Tour.
Терминът “eagle” (орел) се използва за резултат с 2 удара по-малко от пара на дупката и е приет тъй като орелът е сравнително по-голям от птичката. 3 удара под пара са „Албатрос“, а 4 под пара „Кондор“, като отново колкото по-добър резултат, толкова по-голяма е птицата.
Броят на ударите за всяко трасе се записват в карта за резултати, като всички участници приемат задължението да следят ударите и записват коректно резултата на партньорите си.
Символът Е означава, че състезателят е изравнил номинала на пара, т.е. е преминал 18-те дупки със 72 удара по топката. Ако на един играч му отнеме например 75 удара, то той е превишил с три удара номинала, като в таблицата неговия резултат се отбелязва като „3 над пара“ или „+3“. Ако пък голфърът успее да премине игрището със 70 удара, то неговият резултат ще е „2 под пара“ или „-2“.
Красотата на тази игра, освен че могат да я играят от 6 до 66 годишни е, че заедно могат да играят професионалист и средно напреднал или начинаещ. Това е възможно, благодарение на т.н. „хендикап“. Това са броят удари, които се изваждат от резултата от играта. Колкото по-добър голфър си, толкова по-нисък е хендикапа.
Ако играят двама играчи, единият с хендикап 7, а другият с хендикап 21, според системата за приспадане на удари, на този с хендикап 7 му се приспада по един удар (-1) за всяка дупка с индекс от 1 до 7 включително. На другия голфър, в края на играта му се приспадат по 2 удара (-2) за дупки с индекс 1, 2 и 3, и по един удар (-1) за останалите 15 дупки.
Ако играят професионалист и голфър с хендикап 18, на игрище пар 72 и професионалистът завърши с точно 72 удара, а партньорът му с 10 удара над пара на игрището, след като се приспадне по (-1) един удар за всяка дупка, ще се окаже, че по-неопитният голфър е спечелил играта.
След играта, карата с резултатите се предава в клуба, а ако голфърът е играч на друг клуб, резултатите му се съобщават на клуба му, за да се приложи системата за хендикап равноправно и ефективно.
Първоначалният хендикап се изчислява от средната стойност на ударите, получени от 3 игри на едно и също игрище. Максималният Хендикап е 36. Всеки голфър е длъжен, когато ходи на ново игрище, да носи карта със хендикапа си. Хендикапът се обновява в зависимост от резултатите от проведените игри.
Няма как в една статия да обхванем всички правила на голфа, те включват голямо разнообразие от това, как трябва да се отиграят невъзможни топки и какви са наказанията за това, как да постъпим с подвижни препятствия, колко време да изчакаме топка застанала на ръба на дупката да падне или не и т.н. За пример ще дадем, че книгата с „Правилата на голфа“ е 150 страници, а „Решения по правилата на голфа“ е над 500 страници. Това означава повече правила и интерпретации на правилата от който и да е друг спорт.
За сега толкова, не забравяйте да харесате и Фейсбук страницата ни “Luxotica.BG – Луксозни стоки от първа необходимост”, за повече висококачествени снимки, видеа, новини и събития от света на лукса.
До скоро и ще се видим на 18-та дупка, а ако междувременно чуете за 19-та дупка, трябва да знаете, че така голфърите наричат клъб хаус-а (club hose). Това е голямата сграда до голф игрището, в която се помещава управата, ресторант, бар, спортен магазин и т.н. След края на играта, голфърите отиват там за да общуват с други голфъри, а загубилия играта обикновено черпи победителя. Успех!
